БОРИС МАШАЛОВ
На 12 години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят. При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на уникален народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София-Сирак Скитник. От 1937 година започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма “Симонавия”. В “Симонавия” той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 година постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.
Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец. За изключителния му талант е награден с званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен. http://bg.wikipedia.org/
РЕПЕРТОАР
Сред най-известните му песни са:
- Заблеяло ми агънце; Текст
- Атмаджа дума Страхилу; Текст
- Мятало Ленче ябълка; Текст
- Мама Елка буди; Текст
- Недо ле, Недке хубава; Текст
- Засвирили са, Дойне, дор три гайди;
- Вино пият петдесет юнака;
- Китка ти падна,Дено;
- Дедо оре на могиле;
- Зън, Зън Ганке ле.
ИВАН ПАНОВСКИ
Иван Пановски е изпълнител на народни песни от Северняшката фолклорна област. Роден е през 1921 година в село Борован, Врачанско. Още от дете се изявява като певец в детските утра на борованската прогимназия "Отец Паисий". По-късно учи в белослатинската гимназия, където негов учител по пеене и музика е Светослав Обретенов.В периода 1942-1943 год. като войник в школата за запасни офицери във Велико Търново се среща с композитора и диригента Тодор Попов. Оттук Иван Пановски за първи път чува своя глас по радио София, като солист и индивидуален изпълнител на народни песни. След офицерските години в гарнизоните на Белоградчик, Враца и Плевен той е преподавател в Народно военно гранично училище.От есента на 1951 година Иван Пановски вече е професионален народен певец. Тогава записва прочутата си балада "Яничари ходят, мамо".Започват концертите в страната с малки пътуващи групи.Сред известните песни на Иван Пановски са "Покани Гендо","Седнал Марко да вечеря","Огреяла месечинка","Либе ле, либе, денгубо". Певецът гастролира в Съветски съюз, Унгария, Сърбия, записва много песни в БНР, издава няколко грамофонни плочи в Балкантон.
Сред най-известните му песни са:
- Стано ле, моме, хубава Текст
- Яничари ходят мамо Текст
- Де се е чуло и видело
- Радо ле, мари, Радчице
- Либе ле, либе, денгубо
- Покани Гендо, покани
- Петър Петранки думаше
- Пей ми песен
- Седнал ми е Марко да вечеря
- Две ябълки, две червенки
Няма коментари:
Публикуване на коментар